Младият Иванчо отишъл в едно село. Обичаят там бил какъвто и човек да дойде на гости, да го поканят да преспи в къщата им. Иванчо отишъл в една къща и хората го поканили. Нагостили го и станало време за лягане, обаче единственото свободно легло било в стаята на дъщерята. Легнал, преструвайки се на заспал, Иванчо дочул разговоpa между майката и дъщерята, който бил следният:
Майката: „Дъще, ако се събудите през нощта и той те заговори, каквото и да ти каже, ти винаги му казвай „Не бива.”
Дъщерята: „Добре майко, ще послушам съвета ти".
И така. Всички си легнали. Минали няколко часа. Всички заспали и Иванчо заприказвал девойката:
- Бива ли двама млади да са в една и съща стая, а да спят в различни легла?
Девойката по съвет на майка си казала:
- Не бива!
Преместил се той при момичето. След малко пак попитал:
- Бива ли двама млади да са в една стая, да лежат в едно и също легло и да са облечени?
Тя пак казала. - Не бива!
Съблекли се. След малко Иванчо пак попитал:
- Бива ли двама млади да са в една и съща стая, да са в едно и също легло, да са съблечени и да не правят нищо?
Девойката отново казала:
- Не бива!
На сутринта майката попитала дъщеря си:
- Послужи ли ти съветът - ми?
Дъщерята разгневено отговорила:
- Заради твоето „не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива!
Публикуване на коментар